Стефан Петров (1891 - 1991)

Стефан Петров е роден на 23 октомври 1891 г. в град Шумен. През 1918 г. завършва специалност „Живопис“ в Художественото индустриално училище, София, при проф. Стефан Иванов. В периода 1920 – 1922 г. работи в Държавната печатница, София, а през 1940 – 1944 г. е учител по рисуване в Шумен.

Творчеството на художника е посветено на живописта, като рисува предимно пейзажи и портрети. Стефан Петров е член-основател на групата на художниците в Шумен. Организира свои самостоятелни изложби в Шумен през 1942, 1966, 1968 и 1974 г. Негови творби се намират в Националната художествена галерия, София (четири пейзажа от Шумен), във Военноисторическия музей („Старият Шумен“,1923 г.), в Художествената галерия, Шумен – „Балканската война“ (1932 г.), в Окръжния исторически музей, Шумен – цикъл творби „Старият Шумен“ и портрети на частни лица. Най-известните му творби са: „Кьошковете“ (1953 г.), площадите в Шумен - „Арастата“ (1955 г.) и „Куширът“ (1961 г.), „Тамбул Джамия“ (1958 г.), „Старият градски часовник“ (1958 г.) и други.

Стефан Петров умира на преклонната възраст от 100 години през 1991 г.